Детска очна болница - СОБАЛ "ВИЗУС"

☎ 02 857 69 36 | Facebook

Джипитата не пращат на профилактичен преглед бебета при детски очен лекар!

Интервю с Д-р Невяна Велева

 

Възрастта до 3 години е много важна за успешното лечение на редица заболявания, но децата не могат сами да алармират за тях

 

Д-р Велева, какви са най-честите очни проблеми при децата?

 

Детският очен кабинет е един от най-натоварените в София, а може би и в страната. В различните възрастови групи са различни и проблемите. Бебетата, които са докъм 6-месечна възраст, идват основно заради запушено слъзно каналче. Друг основен контингент, който преглеждаме, са недоносените деца. При тях родителите са предупредени, че децата им имат проблем и трябва да бъдат следени първо за ретинопатия на недоносеното, а след това и за рефракционни аномалии, тъй като при тях рискът е по-голям. Но за съжаление няма култура в България нито при родителите, нито при общопрактикуващите лекари малките деца и специално тези до 6-месечна или дори 1-годишна възраст да бъдат изпращани на профилактични прегледи при очен лекар. След 6-месечна възраст обикновено идват деца, които са с кривогледство.

 

Голяма част от очните заболявания обаче нямат външна изява, т.е. не могат да бъдат забелязани нито от родителите, нито от общопрактикуващите лекари, а децата са малки, заради което не са критични към своето зрение и не биха могли да съобщят, че имат зрителен проблем. Затова са изключително важни профилактичните прегледи, като е хубаво първият от тях да бъде още в родилния дом, след това на 6 месеца, на 1 година, на 3 години, към 7 години или преди училище и около 10 години. След това се очаква, че децата са достатъчно критични и достатъчно големи, за да съобщят, ако имат проблем. Така че дори и да няма задължителни профилактични прегледи след 10-годишна възраст, проблемите се хващат. Зрителната система като цяло и връзката око-мозък се развива и стабилизира до 7 години. Затова и това е критичният момент, в който можем да лекуваме т.нар. "мързеливо око" или амблиопия. След това е много трудно и в повечето случаи нямаме успех.

 

Кои фактори влияят върху това как ще се формира зрението?

 

Основно това са генетичните фактори – деца на родители с късогледство, далекогледство, астигматизъм, “мързеливо око” са с голям риск да имат същия проблем. Така че наследствеността е много важна и всички родители, които имат някакъв зрителен проблем, задължително трябва да заведат децата си на профилактичен преглед. Но може да има и двама абсолютно здрави родители и в същото време детето им да има зрителен проблем. То получава гени какво от майката, така и от бащата, и по пътя може да стане мутация на някой ген и да се развие заболяване. Има значение и бременността на жената – как е протекла и дали е имало рискови фактори, като тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици и инфекции, които водят до тежки заболявания и последствия за цялата централна нервна система, а не само върху зрението на детето.

 

А оказват ли влияние външни фактори, като гледането на телевизия и компютърните игри например?

 

Не, те по никакъв начин не се отразяват на зрителната система и на това да се развие някаква патология. Проблемите са от съвсем друго естество – по-добре е едно дете да излезе навън и да играе, отколкото да стои по цял ден пред телевизора и пред компютъра. Налага се мнението, че работата на компютър води до увреждане на зрението. Тогава има един момент с т.нар. “сухо око”, което е предизвикано от продължителна работа на компютър, но слагането на очила не се определя от това.

 

Едно късогледо дете ще си остане такова независимо дали е гледало телевизия или не, и няма вероятност състоянието му да се влоши от това. Но това, че едно дете отива до телевизора и гледа много отблизо, трябва да бъде сигнал за родителите, че може да има някаква патология, тъй като не е нормално.

 

Може ли начинът на хранене да има отражение върху зрението?

 

Не. В момента се дават какви ли не лекарства или диети за спиране на късогледство, което няма как да стане. То се определя от генетични фактори, а това колко ще бъде нашето късогледство зависи от гените и не можем по никакъв начин да го повлияем с храни, диети, лекарства или упражнения.

 

Кажете нещо повече за новия метод за изследване на зрението?

 

Апаратът се казва “PLUSOPTIX” и е ориентировъчен скринингов метод. Това означава да отсеем високорисковите деца от тези, които нямат проблем. Той е авторефрактометър и изследва рефракцията, т.е. какви са диоптрите на очите на детето и дали има нужда от изписване на очила. Той е безконтактен и е на разстояние от един метър, като детското внимание се привлича чрез звук и светлина. Тъй като ние не ги докосваме и натискаме, изследването става много лесно. Ако видим, че няма проблем, може да бъдем сигурни в това и детето продължава да върви по нормален график за профилактични прегледи. При другата група деца, при които апаратът показва, че има някакъв проблем, се прилагат допълнителни методи за изследване. Това включва т.нар. циклоплегия, след която трябва да изследваме рефракцията на детето, което става със скиаскопия. Тогава отново отсяваме – децата, при които няма проблем и са били фалшиво положителни на изследването, и децата, при които има проблем. Но въпреки всичко, това е много добър апарат, защото при немалко 6-месечни бебета, които са минали през него, откриваме рефракционни аномалии. На тях им се обръща внимание и ако не веднага, то към 1-годишна възраст им се изписват очила. А ако има рискови фактори за развитието на "мързеливо око", то се лекува навреме.

 

За каква възрастова група е приложим този нов метод?

 

Абсолютно всички могат да бъдат изследвани с него, включително и по-възрастни хора. Въпросът е, че след 3-годишна възраст децата са достатъчно големи и могат да отговарят на таблици, за да се провери каква е тяхната зрителна острота. Освен това могат да бъдат сложени и на авторефрактометрите, които са конструирани за възрастни и за по-големи деца. Проблемът досега беше малките деца под 3 години, които не можем да сложим на обикновен авторефрактометър. За да видим дали има някакъв проблем при тях, трябваше да се циклоплегират, да се разширят зениците и със скиаскопия да се определи тяхната рефракция, което отнема минимум един час за разширение, а самата скиаскопия изисква присъствието на лекар и сестра, която да задържи главата на детето и очите му отворени, защото са много неспокойни. А сега с новия апарат само за няколко секунди решаваме дали има или няма проблем.

 

Този уред само тук ли го има?

 

Не, има го на още едно място в София. Ние го имаме от няколко месеца и вече значително се повиши посещаемостта на кабинета – родителите идват при нас и питат специално за този апарат. Обикновено на ден идват около 25-30 деца. Цената на прегледа с апарата е 20 лв., като останалия преглед е с талон от Здравната каса.

 

Българска Национална Телевизия

България още няма програма срещу ретинопатията при недоносените бебета

11.05.2013 / 12:02 ч.

 

 

ТВ Седем

Очила с диоптър от сергия на улицата

18.10.2011 / 08:37 ч.

 

 

Българска Национална Телевизия

Доц. д-р Чернодринска: Има начин децата да не ослепяват

12.12.2013

 

Българска Национална Телевизия

Компютърни апарати за скрининг на зрителни проблеми - една от големите цели на Българската коледа

11.12.2013 / 20:06 ч.

 

Българска Национална Телевизия

Отчет на "Българската Коледа" за миналата година

05.12.2011 / 19:47 ч.

 

 

Национална здравно осигурителна каса

Специализирана Очна Клиника
за Активно лечение - Визус, гр. София
работи с НЗОК

 

Всички права запазени. © 2009-2018 Очна клиника "Визус"

уеб дизайн: Уебвижън