Очаквания и разочарования при лечението на страбизмите
Възрастта на поява на страбизъм у децата е проучвана от редица автори /Worth, 1906; Scobee, 1951; Nordlow, 1953, 1964; Frandsen, 1960/. Според Frandsen 15% от страбизмите се появяват до 1 годишна възраст, честотата се засилва през втората и третата година и достига до 50% от случаите с начало до 3 годишна възраст.
Лечението на страбизма минава през четири периода, които са тясно свързани с теориите, обясняващи патогенезата му.
І-ви период – хирургично с козметична цел.
ІІ-ри период – консервативно лечение.
ІІІ-ти период – хирургично лечение с естетична цел.
ІV-ти период – от 1940 г. комплексно: Оптично; Плеоптично; Оперативно; Ортоптично.
Клиничната изява на страбизма може да протече под различни форми: отклонение само по хоризонтала, само по вертикала, комбинирани форми с хоризонтално и вертикално отклонение, наличие на отклонение само при аддукция конгенитален страбизъм с характерните за него признаци, акомодативен страбизъм, алфабетични синдроми, фиброзни синдроми, страбизъм и нистагъм.
Предпоставка за успешно лечение е навреме поставената диагноза, екзактното изследване и проследяване на състоянието на пациента и прилагане на адекватно лечение и системен контрол.
Понастоящем лечението на страбизма е комплексно – оптично, плеоптично, ортоптично и оперативно.
Оптичното лечение е задължителна част от лечението на страбизма
- отстранява напрежението на акомадацията и конвенргенцията;
- отстранява неяснотата на образите върху ретината;
- предпазва пациентите с фамилна обремененост от изкривяване.
При акомодативният страбизъм то дори е достатъчно за изправяне на очните оси.
Разочарованието в случая е, че след сваляне на корекцията очите отново се изкривяват навътре. Това е причина да се оперира акомодативния страбизъм.
Плеоптичното лечение се прилага при наличие на амблиопия.
Подобряването на зрителната острота в амблиопичното око дава възможност страбиращото око да участва пълноценно в зрителния акт и е една предпоставка за траен успех от оперативното лечение.
Лечението на амблиопията е успешно особено що се касае за рефракционна и анизометропична амблиопия, при които сензитивния период е по-дълъг (до 11-12 г. при анизометропична и 9 г. при дисбинокуларна амблиопия).
Прилагайки оклузията и отрицателния после образ (Кюперс), ние успяваме безсъмнено да подобрим зрението в амблиопичното око, но за жалост при някои от пациентите ефектът от лечението намалява след олекотяване на режима на лечение и се налага неколкократно да се проведат курсове за лечение за да се постигне трайно подобрение на зрителната острота. Този метод на лечение е актуален, но се избягва поради това, че се изисква повече време и средства за лечение.
Ортоптичното лечение се прилата при пациенти с незначителен ъгъл на изкривяване (максимално 15-20 призмени диоптъра), с коригирана рефракция и излекувана амблиопия (ако е имало такава).
Възможно е да бъде прилагано при пациенти над 5 години, тъй като е необходимо съзнателно участие при провеждането му. Най-често се прилага след оперативно постигната ортофория или ъгъл до 100 , за да се стимулира бинокуларния сензорен потенциал.
Оперативното лечение се прилага при 80% от пациентите със страбизъм.
Усилващите или отслабващите действието на мускулите оперативни интервенция или пластика на мускулите, могат да се извършват като се използват различни оперативни техники. Същественото е те да са адекватни на сензорно – моторните нарушения и клиничните им изяви.
Най-рано се оперират децата с вроден страбизъм и ефекта от симетричните операции (отслабване на двата вътрешни мускула). При някои пациенти има трайно успоредяване на очните оси, при други частично и се налага последваща операция на външните прави мускули.
Единични случаи има и с последващо отклонение на очните оси навън (екзотропия) налагаща оперативна корекция. При останалите форми на кривогледство, хирургията се прилага в по-късна възраст, но това трябва да става без да се отлага безпричинно.
Често изкривяването на очните оси изисква поетапно опериране на различни мускули.
Не са редки случаите, при които операцията е върху повече от 3-4 и дори върху пет очедвигателни мускула на един етап завършват с трайна ортотропия, но това не би трябвало да се приема като правило, за да няма тежки разочарования на деца и родители от изхода на хирургичното лечение.