Тумори на окото в детска възраст

Доброкачествените тумори при децата протичат по-бавно и по-рядко малигнизират отколкото при възрастните. Според редица статистики при децата най-чести са доброкачествените тумори на клепачите (41.9%) и конюнктивата (23.4%).

 

Хемангиомите са най- често срещаните доброкачествени туморни образувания в детска възраст. Наблюдават се предимно по клепачите и по конюнктивата, като най-често са комбинирани. При децата са предимно от кавернозен и капилярен тип. Диагностицират се още при раждането на детето (вродени), но могат да се появят и през пубертета. Могат да бъдат единични или множествени с различни размери и оцветяване. Могат да нарастват, да не променят размера си, да претърпят обратно развитие, да се разпаднат, да са изолирани или с хемангиоми в другите части на тялото. Чести са смесените форми. Манифестират се със светло до тъмно червена или синкава подутина, която може да изчезне при натиск и да се увеличи при плач. Хемангиомите на орбитата се изявяват като периорбитална подутина, аксиларен или латерален екзофатлм или като комбинация от двете. Кавернозните хемангиоми са добре ограничени, капсулирани, а капилярните растат бързо и дифузно и достигат значителни размери. 30-38% от хемангиомите претърпяват спонтанно непълно обратно развитие, но развиващите се могат да проникнат в съединителната тъкан, да са причина за масиран кръвоизлив, да бъдат входна врата за инфекции или да се изродят в ангиосаркоми. Ето защо ако до 8-ят месец не покажат тенденция за обратно развитие трябва да се лекуват. Най- често се прилага хирургично лечение, пулс терапия, криотерапия, кортикостероиди пер ос, електрокоагулация, лазертерапия, ултразвук, лъчетерапия (бета и гама).

 

Злокачествените тумори в детска възраст съставят около 15% от всички злокачествени тумори на очите.

 

Ретинобластомът е най-често срещаният и най-злокачествен тумор на ретината в детска възраст и е на второ място сред интраокуларните тумори след хороидалния меланом. Около 60% от засегнатите деца са до 2 годишна възраст. При 90% от случаите заболяването се развива до 5 г. възраст. По литературни данни на 20 000 живородени деца едно е с ретинобластом. Ретинобластомът рядко може да се диагностицира още при раждането, но по- често се развива по- късно, като най-често се диагностицира около 18 м. след раждането. Унаследява се автономно доминантно с 90- 95% пенетрация или като спорадично възникнала мутация.

 

Обективните признаци, които първи се забелязват от родителите, обикновено са израз на вече значително напреднал тумор: левкокория (бяла зеница), страбизъм, вторична глаукома, псевдоувеит, проптоза. За поставяне на диагнозата, освен рутинните офталмологични изследвания е необходимо да се направи и B-ехография, КТ и ЯМР.

 

Лечението на ретинобластома е енуклеация на засегнатото око, радиотерапия, фотокоагулация, криотерапия, хемотерапия.