Диагностика и лечение на:

Конгенитална Глаукома

Конгениталната глаукома е едно от често срещаните вродени очни заболявания. Честотата и е 1/10000 живородени деца, като по-често се засягат момчетата. Вродената глаукома съществува още при раждането, но най-често се диагностицира през първата година от живота.

Как се диагностицира

Клиничните критерии за установяване на диагнозата първична конгенитална глаукома, са :

• Фотофобия, блефароспазъм, и епифора (прекомерно сълзене)
• Повишено вътреочно налягане при бебета или деца на възраст под една година. Налягане по-голямо от 21 mm Hg в едното или двете очи, измерено два пъти се считат повишени. Вътрочното налягане на деца се извършва под обща анестезия, чрез импресионен тонометър (Shiotz) или чрез пневмотонометър.
• Буфталм
• Уголемен роговичен диаметър с оток и потъмняване на роговицата с разкъсване на Десцеметовата мембраната (стрии на Haabs),
• изтъняване на предната част на склерата и атрофия на ириса,
• Абнормно дълбока предната камера без структурни промени. •
• Структурно нормален заден очен сегмент

В зависимост от това кога е започнато лечението, зрителната острота може да бъде намалена и / или зрителни полета могат да бъдат стеснени. Нелекуваните случаи водят до слепота.

Пациенти 10 г. А)Б) и 6м. В) брат и сестра от ромски произход с двустранна конгенитална глаукома.; ВЧ

КАК СЕ ЛЕКУВА

Лечението на първичната конгенитална глаукома е хирургично. Операцията не трябва да се отлага в опит за постигане на медицински контрол на ВОН. Основната цел на интервенцията е да се елиминира пречката за отичане на вътреочната течност от структурни аномалии в ъгъла на предната камера. Тази цел може да се постигне чрез гониотомия или чрез трабекулектомия. Медикаментозната терапия се препоръчва само предоперативно, за контрол на налягането. Антиглаукомните медикаменти могат да имат тежки странични ефекти и трябва да се използват с повишено внимание при новородени и деца.