Рискове при самолечение на очните болести

 

„Червеното око“ и болковият синдром са най-честите прояви на очните заболявания.

И двата симптома се срещат при съвсем различни по своята същност очни възпаления, изискващи различен подход в лечението. Адекватната терапия за едно заболяване би могла да се окаже неподходяща и дори напълно противопоказна за друго.

 

Съществуват няколко основни групи медикаменти, които са средство на избор при лечение в офталмологията. Опасностите от неправилната им употреба са следните:

 

1. Антибиотични капки- подходящи при възпаления с бактериален произход.

Безразборната им употреба води до т.нар. резистентност, при която бактериите стават все по-слабо чувствителни на препарата и лечението се провежда трудно и продължително. В определении случаи биха могли да отключат алергична реакция;.

 

2. Очни капки, съдържащи кортикостероиди-медикаменти с противовъзпалителен, противооточен и антиалергичен ефект.

Неправилната и неконтролираната им употреба утежнява състоянието при наранявания, както и при физични и химични изгаряния, протичащи с дефекти на очната повърхност. Определени вирусни заболявания се развиват много по-бурно при подобна терапия. Кортикостероидите биха могли да повишат вътреочното налягане, а дълготрайното им използване би могло да доведе до разитие на „перде“ на окото;

 

3. Очни капки с вазоконстрикторен препарат- подходящи основно при алергични състояния на окото.

Вазоконстрикторите намаляват червенината на окото благодарение на своя съдосвиващ ефект и коварният момент при самолечение с тях е следният: възможно е пациентът да се успокои, че състоянието му е значително по-добро, без това реално да е така. Отделно засилват сухотата в очите;

 

4. Анестезиращи очни капки- блокират за определено време болковия синдром,но при прекомерна употреба забавят зарастването на очни наранявания и отново пациентът се самозаблуждава, че лечението му протича гладко и безпроблемно.

 

Всеки един от споменатите по-горе медикаменти намира своето място при терапията на очните заболявания, но назначението им би следвало да се извършва строго и само от специалист с цел адекватно лечение и следене за евентуалната поява на странични ефекти.

 

Единствените очни капки, които биха могли да се закупят и използват без предписание от очен лекар са т.нар. „изкуствени сълзи“, които успокояват, промиват и овлажняват очите и които не биха навредили в голям процент от случаите. Подходящи са при „синдрома на сухото око“, който все по-често се среща в човешката популация и засяга и деца, и възрастни. Основната причина за развитието му са напредването на технологиите и ежедневната и дълготрайна употреба на дигитални устройства.

Photo by Harpreet Singh on Unsplash